Блокчейн се счита за най-революционната технологична иновация след интернет. Повечето хора обаче свързват блокчейн само с технологията зад Биткойн – тъй като по време на създаването на Биткойн блокчейн е използван в по-голям мащаб за първи път. Но какво всъщност представлява блокчейн технологията? Как се появи и какво ще бъде бъдещето му?
Раждането на технологията
Блокчейн е създаден от човек – или група хора – работещи под псевдонима Сатоши Накамото. Създаването на блокчейн е тясно свързано със създаването на Биткойн, който беше представен на пазара от Сатоши през 2009 г. Но това не означава, че Сатоши – който и да е бил – е създал цялата технология около блокчейн и Биткойн сам. Компютърните учени Стюърт Хабер и Скот Сторнета изследваха криптирана верига от блокове години преди създаването на Биткойн, но не приложиха идеята си в действие, придържайки се към теорията.
Биткойн е създаден като софтуер с отворен код, който позволява на всеки, който се интересува, да създаде своя собствена криптовалута, използвайки кода. Това бързо доведе до създаването на така наречените „алткойни“ – криптовалути, които се опитаха да заменят или подобрят идеите, използвани при създаването на Биткойн. В резултат на това в момента има около 2500 криптовалути, повечето от които използват блокчейн технологията.
Когато Биткойн се оказа успешен като актив, програмистите започнаха да виждат потенциала на блокчейните. Използването на блокчейн извън криптовалутите започна да се изследва. В ранните години на Биткойните тази технология се смяташе за неделима от Биткойн, докато беше просто приложение, създадено с помощта на блокчейн.
И така, какво е блокчейн? Това е децентрализирана, разпределена книга, предназначена да регистрира транзакции без външно разрешение. Благодарение на това, това е механизъм, който се оказва полезен при всеки обмен на валута, който може да използва повече прозрачност, скорост и децентрализация.
Откриването на потенциала на блокчейн го направи обект на много тестове и инвестиции и около 2014 г. хората започнаха да се опитват да модифицират неговия код, за да се използва в здравеопазването, застраховането, веригите за доставки или изборите. През 2017 г. вече 15% от банките са използвали блокчейн под някаква форма.
Откакто беше създаден блокчейн, той премина през няколко промени, еволюции и адаптации за нови задачи. През 2013 г. програмист на име Виталик Бутерин пусна Етериум – криптовалута, която в момента стана втората по пазарна капитализация. Виталик искаше Етериум да се използва като инструмент за разработване на децентрализирани блокчейн приложения. Ето защо той програмира функция, известна като „интелигентен договор“, която позволява директен обмен на активи, без да се използва брокер. Преди можехте да обменяте само токени за криптовалута, но с използването на интелигентни договори Етериум можете да обменяте други активи, като облигации, заеми, продукти или услуги. „Интелигентните договори“ държат активите в депозит по време на тази размяна, докато не бъдат изпълнени набор от условия.
В момента основният недостатък на блокчейните, който спира развитието им, е мащабируемостта. Скоростта на трансфер зависи от скоростта на обработка на данни от всички компютри във веригата и тъй като веригата трябва да обработва всички тези транзакции едновременно, тази скорост може да е ниска. Ето защо потвърждаването на Биткойн транзакция може да отнеме часове въпреки моменталния трансфер на данни. Други криптовалути успяха да контролират този проблем, но той все още не е решен.
Модерен блокчейн
Как работи блокчейн технологията? Като цяло , блокчейн е поредица от непроменливи записи на данни, маркирани с време, които се управляват от клъстер от компютри, които не са собственост на нито един субект. Всеки от тези сегменти от данни (блок) е защитен и обвързан със следващия (верига), като се използват криптографските правила.
Блокчейн мрежата няма централен орган и нейният изходен код е публичен. Ето защо информацията, включена в блоковете, е достъпна за всички. Използването на блокчейн няма транзакционни разходи – само структурни разходи. За да обобщим, блокчейн е лесен начин за получаване на информационна форма от А до Б по напълно автоматизиран и безопасен начин.
По време на транзакцията едната страна инициира процеса, като създава блок. След това този блок се проверява от хиляди компютри в мрежата. Проверен блок се добавя към веригата, съхранявана в интернет, създавайки не само уникален запис, но и запис, разрешен от всеки отделен компютър в мрежата. Подправянето на запис би изисквало модифициране на цялата верига във всяко налично копие, което се счита за невъзможно. Както споменахме по-горе, този процес се използва главно за транзакции с криптовалута, но няма ограничения за това кои данни могат или не могат да бъдат прехвърлени по този начин.
Верига от блокове – универсалното решение
Blockchain се управлява от peer-to-peer мрежа, група от взаимосвързани възли. Възлите са единични компютри, които приемат входни данни, използват ги за изчисления и след това генерират изходни данни. Мрежата peer-to-peer е тип връзки, които разпределят натоварването равномерно между всички потребители на мрежата. Няма централен сървър в peer-to-peer мрежа – той се разпространява и копира.
Същата технология, използваща също възли (блокове) и връзките между тях, се използва по много начини, също и извън блокчейн. Една от основните употреби на peer-to-peer мрежата е споделянето на файлове, известно още като торент,, което разделя данните на малки пакети, разпределени между потребителите. Благодарение на разпространението, торентът е по-малко податлив на цензура от традиционните решения.
Мрежовата структура peer-to-peer в криптовалутите е изградена според консенсусния механизъм, което означава потвърждаване на съгласуваността на данните от много възли. В случай на криптовалути като Биткойн и Етериум, които използваха стария консенсусен механизъм за потвърждаване на транзакции (в крайна сметка Етериум продължи да използва модела „Proof of Stake“), всички възли имаха един и същ приоритет. Възлите нямат специални роли, но техните функции и ниво на участие може да варират.
Но как се проверяват транзакциите, ако няма централна система? Мрежата работи в съответствие с „клюкарския протокол“. Съобщението първо се получава от най-близките възли, а след това от съседните, докато данните се разпространят в цялата мрежа.
Бавността на тази система накара много от новите криптовалути да изберат консенсусен механизъм, базиран на лидери. Възлите избират „супервъзли“, които отговарят за консенсуса и общото състояние на мрежата. По този начин данните се прехвърлят по-бързо, но мрежата вече не е напълно децентрализирана. В този смисъл изборът на мрежов модел е компромис между скорост и децентрализация.
Полъх на бъдещето – блокчейн на практика
За какво може да се използва блокчейн в бъдеще? Няколко конкретни примера.
- Интелигентни договори. Разпределените регистри позволяват програмиране на прости договори, които ще бъдат изпълнени, ако е изпълнен набор от критерии. Като пример, Етериум е блокчейн проект, базиран на код с отворен код, който е създаден специално, за да използва тази възможност. На текущото технологично ниво можете да кодирате договори, за да изпълнявате прости функции. Например, дериват може да бъде изтеглен, ако финансов инструмент достигне зададен бенчмарк, с помощта на блокчейн технология и Биткойн за автоматизиране на изплащането.
- Избори, проучвания и тестове. Благодарение на прозрачността на въвеждането, публичния достъп и липсата на начин за фалшифициране, системата може да осигури пълна прозрачност на националните проучвания и гласувания. Интелигентните договори с използването на Етериум, от друга страна, помагат за автоматизиране на процеса. Вече има приложение, наречено Boardroom, което позволява да се вземат организационни решения, базирани на блокчейн
- Одити на веригата за доставки. Нарастващите нива на потребление вървят ръка за ръка с интереса към източниците на продукти и ресурси, особено в контекста на етиката и околната среда. Разпределените регистри могат лесно да проверят дали това, което производителят твърди, е вярно. Одитът включва печати за време и местоположение, записани в блокчейн.
- Защита на интелектуалната собственост. Цифровата информация може да бъде безкрайно презаписвана и разпространявана благодарение на интернет. Собствениците често губят контрол върху своята интелектуална собственост, която се разпространява незаконно. Интелигентните договори могат да помогнат за защита на авторските права и да автоматизират продажбата на творчески произведения, за да елиминират риска от копиране и повторно разпространение на файловете.
- Управление на идентичността. Има очевидна нужда от по-добро управление на самоличността в интернет. Способността да се докаже самоличността е основа за интернет транзакции. Но мерките за безопасност срещу кражба на самоличност чрез интернет са в най-добрия случай несъвършени. Разпределените регистри предлагат надградени методи за удостоверяване на потребител, както и опция за дигитализиране на лични документи.
- Покупка и продажба на ценни книжа. Потенциалът за допълнителна ефективност при изчисляване на акции и облигации е силен пример за използване на блокчейн в търговията с ценни книжа. След като ги потвърдите чрез peer-to-peer, транзакциите стават почти мигновени и много безопасни. Това потенциално може да означава, че посредниците – като клирингови къщи или одитори – ще остареят и ще бъдат премахнати от процеса.
И така, блокчейн е система, която може да се използва в много неща извън транзакциите с криптовалута, а разнообразието от предимства, които предлага тази технология, е причината да очакваме тя да стане обичайна само след няколко години.